![]() |
![]() Радио NRD2 Култура
Програма / Култура, Музика
|
![]()
Тикер в 00:00 ч.
Симфониета Шумен ще изнесе през юни поредица от концерти под надслов Музикални вечери – „Оттука започва България“ (това е и заглавие ...
|


![]()
Калейдоскоп
Културно и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката са акценти в изложба в НАИМ – БАНПо думите им експозицията представя светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти, а от друга страна – научните открития, които разкриват и обясняват законите на Вселената. „Нещо повече, изложбата проследява устрема на България към космоса, разказвайки за нашите космически технологии по един увлекателен начин. Те посочват, че изложбата е плод на близо двугодишен труд и е сътворена от голям интердисциплинарен екип, включващ специалисти в различни области – етнолози, астрономи, инженери, дизайнери и др.
Анатолий Михайлов
| 26 Май 2025, 18:30 ч.
![]()
Културно и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката са акценти в изложбата „Звездното небе – митология и наука“ в Националния етнографски музей – БАН, съобщават от екипа на музея. По думите им експозицията представя светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти, а от друга страна – научните открития, които разкриват и обясняват законите на Вселената. „Нещо повече, изложбата проследява устрема на България към космоса, разказвайки за нашите космически технологии по един увлекателен начин. Така в експозицията се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите“, разказват от екипа. Те посочват, че изложбата е плод на близо двугодишен труд и е сътворена от голям интердисциплинарен екип, включващ специалисти в различни области – етнолози, астрономи, инженери, дизайнери и др. Всички те се обединяват около идеята да се конструира един малък свят, включващ в себе си светлини и сенки, цветове и космически гласове, магически предмети и сложна апаратура, човешка фантазия и научна, логично подредена мисъл с ясен поглед към Всемира. Организаторите отбелязват, че експозицията е разделена на три тематично свързани една с друга части – „Исторически разказ“, „Небесните обекти през погледа на митологията и науката“ и „Прожекционна зала“. Първата част проследява историята и развитието на астрономическото познание по нашите географски ширини. Тази част от експозицията включва седем рубрики. В първата „Древни обсерватории“ се коментират различни археологически обекти, които освен като култови обекти, са служили и като места за наблюдение на движението на Слънцето, Луната, звездите и за отмерване на годишното време. Втората рубрика „Писмени източници“ представя известните ни до този момент най-ранни български извори, свидетелстващи за познанията на средновековния българин за звездното небе. Особен акцент в изложбата представлява рубриката „Астрономия и религии“. В нея чрез преки цитати от Тората, Библията и Корана, както и чрез множество изображения и отделни предмети се представя погледа на трите основни религии в България към небесните обекти. В следващата рубрика „Време и навигация“ се коментират различни традиционни практики за отмерване на времето, както и се показват интересни уреди за навигация и ориентиране в пространството. Не по-малко любопитни са рубриките „Образователни измерения“ и „Научни измерения“. „Те въвличат посетителите в един ретроспективен разказ, разкриващ началата на астрономията у нас – начало на преподаването на астрономически знания по нашите земи, навлизането и разпространението първоначално на преводни, а впоследствие и на първите български научни астрономически книги, отварянето на първата астрономическа обсерватория в България, утвърждаването на нашите първи професионални астрономи, изграждането на първия планетариум, формирането на първите научни институти за изследване на близкия и далечен космос, строежът на най-големия астрономически комплекс не само у нас, но и в Югоизточна Европа и др. Тази част от експозицията завърша с рубриката „В безтегловност“, която разкрива космическата история на нашата страна и представя завидните позиции, които има България в изследванията отвъд земното притегляне“, разказват от екипа. Те уточняват, че акценти в тази рубрика са полетите на двамата български космонавти, българската космическа апаратура, както и изпращането в космоса на българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска. Втората експозиционна част е разпределена в цели пет зали на Националния етнографски музей. По думите на екипа тази част потапя посетителите в самата „история на звездното небе“. Тя разкрива старите, традиционни вярвания и представи на българите за небесните обекти и явления, както и съвременните научни открития, обясняващи тяхната същност, причини за съществуване, живот и развитие. Втората част от експозицията е разделена на осем рубрики: „Слънце“, „Земя“, „Луна“, „Комети и метеори“, „Слънчеви и лунни затъмнения“, „Планети“, „Дълбокият космос“ и „Звезди и съзвездия“. „Всяка една от посочените рубрики включва богат набор от текстове, изображения, красиви предмети и причудливи уреди и апарати, служещи за демонстрация и обучение. Както в преходната, така и в тази част на експозицията успешно са внедрени интерактивни и мултимедийни центрове, които обогатяват експозиционния разказ и приканват посетителите да научават интересни факти по един увлекателен начин“, казват организаторите. Те посочват, че третата част от експозицията представлява импровизирана звездна зала – „планетариум“. „В нея се прожектира специално създаден за изложбата филм, който се опитва да представи в развитие устрема на човека към опознаване на космическото пространство, започвайки от наземните любителски наблюдения към близки до нас обекти, преминавайки през наблюденията от професионалните астрономически обсерватории, за да се достигне до изстрелването на пилотирани космически кораби и до изпращането на космически изследователски сонди в Космоса. В тази последна зала е показан и един от най-интересните експонати в експозицията, който няма аналог в света. Това е първият апарат-планетариум в България, конструиран от арх. Милко Миланов през 1962 г. за нуждите на новооткрития планетариум в Димитровград“, казват още те. Организаторите уточняват, че чрез множеството етнографски предмети, учебни, демонстрационни и изследователски уреди и апарати, чрез красивите изображения, чрез внедрените мултимедийни и интерактивни центрове, чрез добре поднесения информативен текст на български и английски език, както и чрез използването на цветови и светлинни ефекти, тази иновативна изложба желае да провокира размисли, да припомни или да даде съвсем нови знания на всеки един посетител. Не на последно място експозицията цели да създаде и приятно преживяване, за да може всеки, прекрачил прага на Националния етнографски музей – БАН да получи едно незабравимо пътешествие в дълбините на културното наследство и космоса, казват те. Експозицията е по инициатива на Националния етнографски музей – БАН и се реализира с партньорството на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград, Астрономическата обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, Националния политехнически музей и Националния музей на образованието. Всяка една от партньорските институции предоставя богат набор от информационни материали, фотографии и интересни предмети, които онагледяват изложбата. С цел обогатяване на експозиционния разказ в новата експозиция са включени и материали, предоставени от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Силистра, Историческия музей в Омуртаг и Градската художествена галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Изложбата се реализира и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, уточняват организаторите. /ВСР
Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева |
![]() |

Симфониета Шумен ще изнесе поредица от концерти под надслов Музикални вечери – „Оттука започва България“
|
![]() |
Филмите "Лило и Стич" и "Мисията невъзможна: Възмездие" реализираха приходи от почти 500 млн. щатски долара за изминалия уикенд
|
![]() |
Един зрител се среща с един изпълнител в „Лабиринтът на Венера“
|
![]() |
Espresso Macchiato от „Евровизия“ идва у нас през есента
|
![]() |
Продължават концертите „По Владигеровски“
|
![]() |

Време за четене - месец Май
Препоръчани заглавия |

Симфониета Шумен ще изнесе поредица от концерти под надслов Музикални вечери – „Оттука започва България“
|
![]() |
Националният музикален театър ще гостува в Шумен за първи път със спектакъла „Криворазбраната цивилизация“
|
![]() |
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour 2025
|
![]() |
Близо 350 филма участват в тазгодишния тридесет и пети Анимафест в Загреб
|
![]() |
Колективна изложба „Май в изкуството“ ще бъде открита в Художествена галерия „Елена Карамихайлова“
|
![]() |